Високомерие и чувство за малоценност - две страни на една монета

Високомерието е еднo от качествата, за което ние хората плащаме изключително висока цена. Когато допускаме това чувство на превъзходство, ние даваме разрешение в живота ни да влязат болестите, лошите взаимоотношения, недоимък и все такива неблагополучия, които се чудим от къде са дошли, и си задаваме въпроса „Защо на мен?“.

А отговорът е следният:

Защото не ти достига любов към себе си. Защото
не приемаш себе си такъв, какъвто си. Упрекваш се. Недоволен си от себе си. И тогава това е твоето отношение и към другите.

Каквото е отношението към самите себе си, такова е и към останалите. И тук идва една много интересна компенсация. Недостигът на любов към себе си се опитва да се компенсира със снижаване на другите, за да изпъкнеш ти. Да се почувстваш значим и важен.

Но става ясно, че това не е пътят, да постигнеш това удовлетворение от себе си. Напротив, чувството за малоценност се увеличава и предизвиква у теб тревожност, която ти тежи до степен, че не можеш да си поемеш дъх, не можеш да се усмихнеш и да почувстваш радостта от живота.

Ако това състояние ти е познато, незабавно се погрижи за своето Вътрешно дете – тази част от твоята личност, която копнее за любов и приемане. Тази, която желае нуждите й да бъдат удовлетворени.
 

Как?

1. Вземи твоя снимка на 4-5 – годишна възраст. Сложи си я в красива рамка на нощното шкафче. Всяка сутрин, когато се събудиш, казвай на това прекрасно дете всичко, което е имало нужда да чуе. Всичко, което имаш нужда да чуеш сега. Например: „Ти си прекрасна/ен! Можеш да се справиш с всичко, което желаеш и е по волята на Бога. Вярвам в теб! Вселената те обича, закриля и напътства.“

Допълни с всичко, което желаеш да чуеш и да повярваш в него. Кажи на себе си това, което очакваш да чуеш от някого друг!

Прави тази практика 21-100 дни. Това е периодът необходим за изграждане на нови невронни връзки в мозъка, от които зависи възприятието, което човек има за света около себе си.

2. Дали ще се обичаш зависи от това доколко твоите родители са се обичали. Например, ако те живеят заради детето и се мъчат, то няма пример какво означава да обичаш себе си. В мозъка на детето се формира вярването: „Любов към себе си е равно на жертване на себе си“.

3. Вътрешното дете се нуждае от любов, радост, храна, смях, сън, топлина, подаръци.

Започни да си ги даваш!!!

Грижи се за тялото си, като си осигуряваш:
- Вкусна и здравословна храна;
- Вода (минимум 2 л. на ден) – идеалният вариант е 30 мл. на кг тегло;
- Движение, спорт;
- Достатъчен сън.

4. Хвали себе си на себе си за постиженията и успехите си (дори тези, които възприемаш за даденост). Бъди признателна/ен на себе си! Награждавай се за всяко постижение. Не го подминавай!

5. Фокусирай се в силните си страни и приеми слабите. Ние живеем в дуален свят. Има ден и нощ, светло и тъмно, горещо и студено и т.н. Нещата винаги имат две страни и едната не може да съществува без другата. Затова благодари на това, което не харесваш в себе си, че го има... То ти е необходимо, за да израснеш, да бъдеш цялостен...

Последвай ме в социалните мрежи: